“Примерна” задача №8.
#include <iostream>
using namespace std;
#define M 100
typedef float ElementType;
struct Queue
{
int f; //номер на фиктивен елемент
//преди началото на опашката.
int r; //номер на eлементa в края на опашката.
ElementType QueueArray[M];
};
void enqueue(Queue *q, ElementType x)
{
if ((q->r + 1) % M == q->f)
{
cout << "StackOverflowException: "
<< "Index is greater than the maximum size!" << endl;
exit(1);
}
q->r = (q->r + 1) % M;
q->QueueArray[q->r] = x;
}
int main()
{
Queue queue;
queue.f = 0;
queue.r = 0;
cout << queue.r << endl;
for (int index = 0; index < M; index++)
{
enqueue(&queue, index);
cout << queue.r << endl;
}
return 0;
}
Output-а на програмата:
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 StackOverflowException: Index is greater than the maximum size!
Забележка: Не забравяйте за кирилизацията.
Реалният фрагмент от код.
#include <iostream>
using namespace std;
#define M 100
typedef float ElementType;
struct Queue
{
int f; //номер на фиктивен елемент
//преди началото на опашката.
int r; //номер на eлементa в края на опашката.
ElementType QueueArray[M];
};
void enqueue(Queue *q, ElementType x)
{
if ((q->r + 1) % M == q->f)
{
cout << "ПРЕПЪЛВАНЕ" << endl;
exit(1);
}
...
q->QueueArray[q->r] = x;
}
int main()
{
Queue queue;
queue.f = 0;
queue.r = 0;
cout << queue.r << endl;
for (int index = 0; index < M; index++)
{
enqueue(&queue, index);
cout << queue.r << endl;
}
return 0;
}
Обяснението на фрагмента от код и пропуските в него са:
Не се плашете от първия ред на фрагмента от код, но там дефинираме константа с име М и стойност 100, която ще служи за максимален размер на опашката.
Имаме структура Queue, която има данни, служещи за следене на началото и края на опашката. Масивът от числа с плаваща запетая е, за да пазим последователността от елементи, в него се записват самите стойностите на данните, които желаем да добавим в опашката, за разлика от променливите f и r.
Опашката е структура от данни, която добавя данните си отзад, а ги изтрива в обратен ред. Първият влязъл е първият излязъл.
Операциите за въвеждане и изваждане на елементи от него са: enqueue и dequeue.
Функцията enqueue:
Първата работа е да проверим дали можем да добавим елемент. По принцип същото нещо може да се ползва и от опашката, но ще спазим “добрата концепция” на Павлов. Ако се окаже, че остатъка от деление даде нулевия елемент, се извежда съобщение за грешка и програмата спира. Ако ли не увеличаваме индекса и след това се добавя конкретната стойност на този елемент.
SimeonBG™ 